ЛГБТ+ общността в политиката: активна в САЩ, невидима в България

С наближаване на междинните избори през ноември в Съединените щати, ЛГБТ+ кандидатите засилват политическата си мобилизация. Това се случва на фона на нарастваща враждебна реторика, ограничение на финансирането на програми за равноправие и отстъпването от антидискриминационни политики, резултат от управлението на администрацията на Тръмп. 

След заемането на президентския пост от Доналд Тръмп през 2025 г., човешките права в САЩ биват системно подкопавани. От репродуктивната свобода на жените до правата на ЛГБТ+ общността и имигрантите, редица организации и активисти алармират за отстъпление от вече постигнатия напредък.  

През март LGBTQ+ Victory Fund обяви нова вълна от подкрепени кандидати за предстоящите избори, включваща 35 човека от 19 щата. Така общият брой на подпомогнатите от организацията ЛГБТ+ представители за политическата кампания тази година е 163. 

Инициативата, създадена през 1991 г., работи за увеличаване на политическото ЛГБТ+ представителство в Съединените щати. През годините тя е изградила устойчива мрежа от длъжностни лица в местната и националната власт, инвестирайки дългосрочно в тяхното развитие.

На пръв поглед списъкът с политици включва разнообразни позиции - от градски съвети и окръжни комисии до щатски институции и кметски постове. В по-широк план обаче той отразява целенасочени действия за разширяване на ЛГБТ+ политическото присъствие в целия апарат на американското управление.

Тази стратегия е особено важна в момент, в който общността е подложена на политически натиск.

Сред подкрепените кандидати има както вече утвърдени политици, така и нови лица. Държавният ковчежник на щата Кънектикът Ерик Ръсел, първият чернокож мъж, открито заявил своята гей идентичност, избран на щатско ниво в САЩ, се стреми към нов мандат с подкрепата на Фонда. 

University of New Haven

В Илинойс Прешъс Брейди-Дейвис - първата транс чернокожа жена, избрана за публична длъжност в историята на окръг Кук, също се бори за преизбиране като комисар в Metropolitan Water Reclamation District of Greater Chicago. 

Наред с кандидатури на щатско и национално ниво, на много места участието в надпреварата е на локално равнище, но не по-малко значимо. 

Тук може да видите пълен списък на подкрепените ЛГБТ+ кандидати.  

За да бъдат подпомогнати от LGBTQ+ Victory Fund, е необходимо кандидатите не само открито да са част от общността, но и публично да защитават равноправието и телесната автономия, като същевременно имат реалистичен шанс за изборна победа. 

Инициативата се стреми да оказва влияние върху политическия процес в цялата страна, а не само в райони, в които гражданите са традиционно по-толерантни. 

Затова кандидатурите не се ограничават само до либералните щати. ЛГБТ+ представители се появяват и в листите на по-консервативни региони, в които правата на общността продължават да бъдат обект на спорове и ограничения. 

На фона на позитивната тенденция в САЩ, темата за сексуалните малцинства в България остава маргинална в политическия дебат. 

За предстоящите парламентарни избори на 19 април нито една от партиите,  оценените от водещите социологически агенции с най-голям шанс за влизане в следващото Народно събрание, не е поставила въпроса за правата на малцинствата като приоритет в предизборната си програма. На високо ниво в националната политика в момента няма открито заявени ЛГБТ+ политици. 

Сред по-ранните примери за такъв кандидат е Виктор Лилов, който е първият български политик, открито част от ЛГБТ+ общността, кандидатирал се за изборна длъжност в страната, а именно за кмет на София през 2015 г. 

Оттогава обаче не се наблюдава напредък в българското политическо ЛГБТ+  представителство. Вместо това в публичното пространство често присъстват политици с открито враждебни нагласи към сексуалните малцинства, което допълнително оказва влияние на общественото мнение в страната. 

Стигмата към хора с различна сексуална ориентация затруднява включването им в политическия живот. 

В тази връзка изказване на Асен Василев, лидерът на „Продължаваме промяната“, в интервю пред Мон Дьо от края на март, предизвика поляризирани мнения в обществения дебат. Василев заяви: „Първата лъжа, която в 22-ра година беше платена доста обилно в жълтата преса, е, че съм гей, а аз не съм. Но българското население го вярва, защото го облъчваха няколко години с това. Пълна лъжа“.

YouTube

Част от подкрепящите ЛГБТ+ общността откриха в тези думи послание, което според тях е неподходящо в хода на активна политическа кампания, тъй като представя сексуалната ориентация като нещо обидно, от което човек трябва да се разграничи, за да има успех на изборите. 

Други защитиха лидера в публичното пространство с твърденията, че дълги години е бил „жертва на хомофобски нападки“ и сега отговаря на тази враждебност. 

Контрастът между САЩ и България е показателен. Страната ни има да извърви дълъг път по отношение на общественото и политическото приемане на малцинствата.

Американската ЛГБТ+ общност е по-организирана, по-видима и по-политически активна от всякога. 

Предстоящите избори се очертават като ключов момент за защита на правата на маргинализираните групи. През последната година бяха предложени и приети закони, ограничаващи защитата на ЛГБТ+ хората, особено в сфери като здравеопазване, образование и граждански свободи. 

Именно затова политическата роля на повече открити представители на общността придобива още по-голяма тежест. За мнозина това няма да е просто участие на изборите, а необходимост на фона на авторитарните тенденции.

Автор: Радостина Сирашка