top of page
  • vechernicamedia

КАКВОТО КЛАРЪНС ТОМАС КАЗА

Updated: Sep 21, 2022

От: Джудит Бътлър


Джудит Бътлър за решението на Върховния съд да отмени Роу срещу Уейд и последиците, които решението, целящо да възстанови патриархалния ред чрез силата на федералния закон ще има за широкото движение за социална справедливост



Скорошното решение на Върховния съд, Добс срещу Джаксън, отменя Роу срещу Уейд, делото, което постанови правото на аборт като федерално право в САЩ. Все още няма федерална забрана за абортите, но в момента правото да направиш аборт е в ръцете на отделните щати, които трябва да вземат решение. Ако федералната забрана се предложи, ще трябва да се прокара от Конгреса на САЩ, а в момента там не изглежда да има мнозинство в нито една камара, така че да се предприеме такава следваща стъпка. Докато пиша това се очаква, че дузина щати ефективно ще забранят аборта в следващите седмици, а хората от тези щати, търсещи аборт, ще трябва да пътуват до други щати (въпреки че пътуването за тази цел със сигурност ще бъде забранено от част от онези щати, като така ще се появи призрака на нова форма на гранично наблюдение). Заможните хора без съмнение ще намерят начин да си осигурят процедурата, като се обърнат към частни лекари с конфиденциални споразумения или като пътуват до други щати, където абортът все още е законен. Особено за бедните абортите отново ще се превърнат в тайни операции, проведени в опасна среда с тежки последици за онези, които са принудени да поемат по този път. Отнемането на гарантираното на федерално ниво право на аборт не само ограничава свободата на жените, но и усилва джендър неравенството, засилвайки дръжавния контрол над техните тела. Но дали това потенциално може да засегне и други групи, включително социални движения, чиито правни победи зависят от сходна обосновка и общи прецеденти?

Решението на съда показва, че мнозинството, въпреки че е постигнало съгласие за отмяната, предлага разнопосочни перспективи за това защо са гласували по този начин. Тези, които гласуваха срещу правото на аборт, очевидно не са напълно съгласни помежду си по всички въпроси, особено за това какви ще са последствията от решението за други конституционно права. Едно от най-противоречивите изказвания направени по времето на решението беше на съдия Кларънс Томас, който предупреди, че отхвърлянето на Роу срещу Уейд ще бъде само първото от серия такива решения и че ключовите решения на Върховния съд, основани на доктрината за личен живот, въведена от Гризуолд срещу Кънектикът (1965), сега ще бъдат уязвими за отмяна: тези решения гарантират гей брака, правото на достъп до контрацепция и до медицинско консултиране относно нея, както и за отмяната на криминалното наказание за тези, които извършват това, което законът нарича “содомия”. Лозунгът, който сега циркулира из социалните мрежи и наскоро беше повторен от губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, предупреждава за плана на Томас: “Вие сте следващите!”


Сам Алито, съдията, който участва в скорошното решение срещу Роу, настоява, че това решение се отнася само до абортите, но не и до другите конституционно гарантирани права. Никой друг от върховните съдии не повтори призива на Томас да се “преразгледат” тези други права, но може би просто си замълчаваха. Те имат навика да го правят, докато решат как да действат. В действителност, преди отхвърлянето на Роу много съдии, които гласуваха за отмяната на Роу, бяха заявили своята подкрепа за решението.

Каваноу в срещи със сенатори преди назначението си, твърдеше, че Роу е вече установен прецедент, “законът на земята” и че добрите съдийски решения не трябва да мътят тези води. Наистина повечето консервативни съдии, включително Горсъч, който се присъедини към мнозинството, се противопоставиха на “активизма” от миналото на Върховния съд, разбран като неоснователно превишаване на правомощията само на леви и либерални съдии. Отново и отново консервативните съдии твърдяха, че съдиите трябва да се придържат към буквата на закона, включително в задължаващата сила на прецедента. Те скъсаха с тази линия на разсъждение като гласуваха срещу правото на аборт, което е било в учебниците в продължение на 50 години, отбелязвайки факта, че се противопоставят на мнозинството хора и така навлязоха в политическа битка. Подкрепени от назначената от Тръмп Ейми Кони Барет, чиито религиозни ангажименти са на преден план, Съдът постанови решение, което разширява и усилва “държавния интерес” към плода, като отменя всички права, които един бременен човек има, за да си осигури аборт по свой избор или на основание на телесната автономност (включително потенциалната вреда за благосъстоянието). Ясно е, че държавната власт над жените, над тяхната сексуалност и над тяхната свобода, над правото на здравеопазване, вече е станала откровено плашеща и гротескна. Но това не е единствената опасност, пред която сме изправени сега.

В Планирано родителство срещу Кейси (1992), предишният Върховен съд даде да се разбере, че смята, че решението за Роу срещу Уейд е взето на база на нелегитимни основания. Алито повтаря този случай като настоява, че в конституцията не може да бъде намерено правото на аборт и няма легитимен начин, по който да се изведе това право от съществуващия език. В Добс Върховния съд не отхвърля Гризуолд срещу Кънектикът, но Томас заплашително посочи, че този прецедент е потенциална нова мишена. Той заяви, че съдът “трябва да преосмисли цялата значима съдебна практика, включително Гризуолд, Лорънс и Обергефел.“

Какво общо има съдебната практика с това решение срещу правото на аборт? Или всъщност с решенията, които забраняват криминализирането на използването на контрацепция и даването на съвет за това (Гризуолд), забраняването на актове на содомия (Лорънс) или с тези, които подкрепят правото на гей брак (Обергфел). Правата за надлежен процес са установени с петата и четиринадесетата поправка на конституцията на САЩ и се отнасят към свободите, които не следва да се нарушават от никоя щатска власт. По принцип се смята, че тези свободи са лични или принадлежащи към частната сфера по своето естество, или такива, които спадат към свободата на индивида. Въпреки че содомията, абортите и контрацептивите не са споменати в Конституцията, те са били признати за защитени дейности от съдилищата, които прилагат принципите за надлежен процес към тези случаи именно защото са лични и принадлежащи към частната сфера и се отнасят до личната свобода. Алито да твърди, че не може да намери термина “аборт” в Конституцията или Томас да твърди, че нито едно от тези права не могат да бъдат намерени там, означава ефективно да отрекат приложението на абстрактни права към конкретни социални проблеми, които Конституцията не е можела да предвиди в тяхната сегашна историческа форма. От друга страна те следват своя дневен ред чрез умопомрачителен буквализъм.

Една причина да не подминаваме заплахата, изразена в особеното мнение на Кларънс Томас като самотен глас на отклоняващ се съдия е, че съдът от известно време изпраща смесени сигнали за намеренията си. Активистите в движенията за репродуктивни права знаят за тази заплаха от известно време, а Томас сега просто пое факлата, предадена му от консервативните евангелисти. В Планирано родителство срещу Кейси (1992) Съдът потвърди основния принцип на Роу срещу Уейд, че жените имат правото да упражняват своя избор при аборт без държавна намеса, и постанови, че щатите не могат да забраняват абортите преди времето, в което плода може да оцелее извън утробата - около 23-тата седмица от бременността.

В същото това решение от 1992 г. Съдът внесе съмнение по отношения на правния му статус. Там Съдът ясно заявява, че не е готов да вземе такова "непопулярно решение", въпреки че твърди, че ключовият извод на Роу, че абортът е оправдан чрез прибягване до клаузата за справедлив процес, не е оправдан. Те не признаха “свободата” на жените - Алито днес прибавя тези плашещи кавички - да прекрати бременността като свобода, която трябва да се защитава от държавната власт и потвърдиха, че легитимният интерес на държавата е животът на плода, но тогава ограничиха обхвата на държавна намеса. Преди тридесет години Съдът отказа да предприеме действия въз основа на заключенията си по това дело, но техният коментар със сигурност предсказа това, което сега консерваторите наричат “по-смелото" решение по делото Добс за отмяна на Роу.

Ако Томас постигне своето и ако говори открито за консервативния дневен ред, който другите от Съда все още трябва да припознаят като свой, редица социални движения ще видят своите най-трудно извоювани победи и незамени права занулени на федерално ниво. Права, свързани с равенство, свободи и справедливост остават абстрактни права, докато не се приложат в конкретни исторически обстоятелства, принудени да реагират на новите социални реалности и да се произнасят по тях с течение на времето.

На въпроса дали правото да си свободен включва правото да сключиш брак с някой от същия пол, сега отговаряме с “да” и с това удължаваме и разширяваме своята идея за свобода, като превръщаме един абстрактен принцип в конкретен и като променяме една концепция, която този принцип защитава. Както свободата, така и равенството приемат нови значения. Или както е в случая с освобождаването на робите, правният истаблишмънт осъзнава, че предишни исторически идеи за свобода са били ограничени до собствеността на белите и на робовладелците. За щастие нашите идеи за свобода са се променили с времето в отговор на легитимни исторически предизвикателства. В Обергфел Съдът постановява, че основните права не възникват “само от древни източници”, но трябва да бъдат разгледани в светлината на променящите се социални норми. Историята неизменно навлиза в процесите на вземане на решения. Всъщност в това ключово решение за установяване на правата за гей бракове се отправи предупреждение да не се основава правото изключително на традиционни практики и договорености, иначе на нетрадиционните партньорства ще бъде забранено да претендират за равни права с хетеронормативните бракове.

Тук, както и навсякъде другаде, консерваторите поставят под въпрос дали новите свободи (freedoms) трябва да се броят за “свобода” (liberty), ако доказателство за това не може да бъде открито в езика на закона. И това, което виждаме в Съда,най-мощният юридически инструмент на САЩ, утвърждава държавните интереси при репродуктивни решения пред всякакви претенции, които жените могат да имат. Може да не мислим, че това има много общо с щатските законодателства, които забраняват книги, съдържащи препратки към сексуалността и пола, които преследват наказателно родители, търсещи здравна грижа за своите транс деца, или със скорошните атаки срещу ЛГБТИК+ хората, но нека помислим отново.

Има поне три последствия от този анализ, които си струва да заявим. Първото е, че би било грешка да мислим, че Съдът се интересува само от това да отхвърли аборта като федерално право. Аргументите срещу аборта могат да бъдат използвани и в редица други решения, които предпоставят, че новите права възникват от новите социални условия, които се отнасят до сексуалността, пола, интимните връзки и репродуктивните свободи.Въпросът не е в това, че те ще забранят първо абортите, след това гей браковете и след това контрацепцията. Не, правната рамка, която се очертава, е насочена срещу самата идея за нови исторически форми на свобода (и равенство) и се стреми към възстановяване на патриархалния ред, подкрепен със силата на федералния закон. Второ, очернянето на жените, които търсят аборти, като насилници или убийци, повтаря атаката срещу сексуалното образование в щати като Флорида, Тексас и Оклахома, където учителите, които преподават теми като пол или сексуалност, сега са обвинявани в насилие или индоктринация, или родителите, които търсят здравни грижи за своите транс деца, трябва да бъдат докладвани на държавните органи за насилие над деца. Какво да кажем за отказа да се признаят юридическите права на транс хората и тяхното право на здравеопазване, включително аборт? Във всички тези случаи “интересът на държавата” се разширява чрез елиминирането на основните свободи, които принадлежат на жените, на транс хората, всъщност на ЛГБТКИА+ хората, на обучителите и академиците, на политиците и законодателите, които работят за по-големи социални свободи и равенство. Последно, десните обединиха много от нас заедно в обща мишена, както виждаме от тактиките на движението срещу “джендър идеологията”, което действа в глобален мащаб. Нашата задача не е да се разпръснем в индентичностните си ъгли, държейки здраво един дневен ред за сметка на всички останали, а да се съберем в още по-силно движение. Това означава феминистките да се присъединят към транс хоратa, застъпниците за правото на гей брак да се присъединят към тези, които се борят за куиър и транс общностни пространства, репродуктивното здраве е на дневен ред за всякакви жени и мъже, небинарни хора, включително транс и джендъркуиър децата, както и защитата от насилие основано на пола и сексуално насилие и тормоз. Но нищо от това няма да проработи, ако се провалим в това да видим как най-силно засегнатите от тези нови форми на изключване са бедните цветнокожи хора в “несвободните” щати. И не може да имаме достойна коалиция без умни и радикални адвокати, които да оспорят и да спрат този правен модел. Ако дясното ни събира в обща мишена по-добре, отколкото ние самите се обединяваме като движение, в такъв случай сме изгубени. Затова нека да осъзнаем силата на коалицията и и да преразгледаме и да усъвършенстваме нашите призиви за свобода и равенство като социални, колективни, исторически и незаменими.


Джудит Бътлър е философ и политически мислител, популярна с изследванията си на пола, сексуалността, идентичността и властта. Книгата ѝ “Безпокойствата около родовия пол” и теорията ѝ за перформативността на джендъра се превръщат в основополагащи за куиър теорията.

Comments


bottom of page