Историческото завръщане на Сунита Уилямс от Космоса: засенчено от коментари върху външния ѝ вид
- vechernicamedia
- May 7
- 2 min read
Астронавтката Сунита Уилямс е критикувана за външния си вид след завръщането си от Международната космическа станция (МКС).
На 18 март Уилямс и екипът ѝ кацат успешно на Земята след 9 дълги месеца в космоса. Тъй като мисията трябваше да продължи само няколко дни, но беше удължена поради усложнения, всички погледи бяха насочени към космическата станция.
Въпреки многобройните предизвикателства, пред които се изправя екипа на МКС, хората в онлайн пространството до голяма степен предпочетоха да обсъдят побелялата коса на Уилямс и „ефекта на космоса върху кожата ѝ”. Голяма част от коментарите се отнасят до това как времето в космоса „очевидно тече по-бързо”. Останалите проблеми, които могат да настъпят, когато човек е в космоса са загубата на костна и мускулна маса и увреждане на зрението, но те не предизвикаха толкова голям интерес. Често ставаме свидетели на това как обществото оценява постиженията на жените през призмата на красотата.
Дори ако една жена се смята за привлекателна, тя може да бъде критикувана, че се фокусира твърде много върху външния си вид, или да бъде отхвърлена като по-малко способна. Това създава ситуация, в която жените често не виждат ясен път към успеха, който да не е съпътстван от критики.
По този начин и постиженията на Уилямс останаха на заден план. Тя е не само астронавт, но и офицер от военноморските сили на САЩ. Присъединява се към НАСА през 1998 г. и до момента е осъществила два космически полета. По време на кариерата си става втората жена, командвала Международната космическа станция, а през 2007 г. поставя рекорд за най-дълъг космически полет, извършен от жена. Същата година пробягва първия маратон, изминат от човек в космоса (Бостънския маратон). Тя прекарва общо 322 дни в космоса ( включително извънредно дългата мисия на борда на МКС).
Въпреки тези изключителни постижения, голяма част от разговорите в медиите и онлайн пространството след мисията се фокусираха върху външния ѝ вид. Уилямс, както всички астронавти, претърпя значителни промени по време на престоя си в космоса. Продължителните мисии в действителност могат да повлияят на човешкото тяло по много начини. Това включва промени в течностите и чертите на лицето, както и атрофия на мускулите. Тези видими ефекти, макар и временни, станаха обект на многобройни коментари.
Дори последиците от продължителните космически пътувания да са добре документирани, фокусът на обществото върху физическата трансформация на Уилямс отразява един по-широк обществен проблем. За успешните жени често се съди повече по външния им вид, отколкото по успехите им.
Примери за това са Мария Кюри, Сали Райд и Нина Тандън. Мария Кюри, въпреки пионерската си работа в областта на радиоактивността и двете си Нобелови награди, често е била критикувана за личния си живот и за това, че не се поддържа "достатъчно". Сали Райд, първата американка в Космоса, се сблъсква с медийното внимание, което често я свежда до „красива астронавтка“. По подобен начин кариерата на Нина Тандон, инженер по биомедицина и новатор, понякога е засенчвана от коментари за външния ѝ вид и модерното ѝ облекло.
Авторка: Румена Димитрова
Източници:
Comments