Заради погледа на един крал: Как раждането стана хоризонтално и защо жените още плащат за това
- Мария Испиридонова
- Jul 22
- 3 min read
Updated: Jul 23
В историята на женското тяло има една тиха, но фундаментална кражба - превръщането на раждането от активно, инстинктивно преживяване в медицинско събитие, в което жената е пасивен наблюдател. Ако днес влезете в типично родилно отделение, ще видите жени, приковани към леглата в “хоризонтално” положение. Тази изолация често е пълна - под предлога за “стерилност” на средата, много болници все още ограничават достъпа на бащата или придружител, оставяйки раждащата жена сама в едно силно йерархична и чужда обстановка. Това обаче не е биологична необходимост. Това е наследство от вековен контрол, зародил се от удобството на един френски крал и подхранван днес от една система, която предпочита графика пред физиологията.
Хилядолетия наред жените са раждали в изправено положение. Клеопатра раждала на колене, а в по-ново време жените са ползвали родилни столове, което позволяват на гравитацията да си върши работата. Клекналото положение увеличава диаметъра на таза с цели 2,5 см.
Всичко се променя заради Франсоа Морисо, (който нарича бременността “болест”) и крал Луи XIV. Кралят, воден от воайорско любопитство, искал да наблюдава ражданията по-лесно, което било невъзможно, ако жената е на стол. Така, за да бъде удобно на мъжкия поглед, жената е “положена” по гръб. Джанет Баласкас, основателка на “Active Birth Centre”, е категорична:
“Никой друг вид не заема толкова неблагоприятно положение в такъв решаващ момент. Това превръща естествения процес в медицинско събитие, а раждащата жена - в пасивен пациент.”
В България този исторически “хоризонтален” модел е доведен до крайност. По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата, 25 959 или по-малко от над 50% от отчетените 51 672 раждания през 2022 г. са с цезарово сечение. Това се случва при международен консенсус, че е медицински оправдано това да се случва в до 15% от ражданията. Операцията, макар и животоспасяваща, което може да спаси живота на майката, на бебето или и на двамата, често е просто финалът на една “каскада от интервенции” (процес, при който рутинни намеси като хоризонтално позициониране, изкуствено ускоряване с окситоцин и последваща анестезия нарушават физиологичния ритъм и често водят до дистрес), която започва именно от легналото положение.
Когато българската система “приковава” жената по гръб на леглото, бебето трябва да се придвижи нагоре срещу земното притегляне. Обездвижването и стресът от болничната среда активират адреналин, който блокира окситоцина (“двигателят на раждането”). И тъй като раждането се забавя поради неестествена показа, лекарите прибягват до изкуствено пукане на мехура и синтетичен окситоцин. Това прави болката непоносима, води до фетален дистрес и в крайна сметка - до операционната маса.
Макар модерната наука (Cochrane, 2023) да доказва, че свободата на движение намалява риска от цезарово сечение и скъсява раждането, в България тези практики са изключение. Данните от болница “Шейново” и практиката на независимите акушерки у нас показват шокираща разлика: при раждане, водено от акушерка, секциото е около 11-13%, докато при стандартния лекарски модел то достига 62%.
Това потвърждава, че проблемът не е в женските тела, а в системата. Раждането в България често е патерналистично - то се “води” от специалист, вместо да се “подкрепя физиологично. Емоциите на жената, нейният страх и нужди често се неглижират, а те са пряко свързани с невроендокринната регулация на процеса.
Проблемът в България няма да се реши само с пари. Финансовите стимули на НЗОК не работят, защото мотивите за секцио често са системни (удобство, страх от изненади, липса на акушерски грижи). Решението е в автономията. Нужно е да се върне движението в родилната зала и жените да не се насърчават да лежат по гръб; да има доверие в акушерския модел и да може да се направи информиран избор.
Време е да се разбере, че раждането по гръб не е медицински стандарт, а инструмент за контрол. Както казва Айлин Хътън, осигуряването на противовес на начина, по който раждането се представя в обществото, е единственият път към промяна. Жената не е пациент, който трябва да бъде “излекуван” от бременността си. Тя е активна сила.
Автор: Мария Испиридонова
Източници:
Comments