top of page
  • Facebook
  • Instagram

Жените на Омир срещу жените на Нолан: какво се промени в „Одисея“

Writer: vechernicamedia
vechernicamedia
Aug 10
8 min read

Премиерата на филма Одисея на Кристофър Нолан предизвика не само вълна от очаквания за поредната мащабна екранизация на античен епос, но и дебат за начините, по които са представени женските образи и куиър тематиката. Сред най-коментираните реакции беше тази на класическата филоложка Емили Уилсън - първата жена, превела самостоятелно Одисея на английски език през 2017 г. Именно този превод Нолан посочва като едно от вдъхновенията си за филма, но след премиерата му Уилсън отбелязва, че според нея адаптацията опростява част от сложността на отношенията и персонажите в поемата. Критиките към филма „Одисея“ не идват само от зрителите. В The Guardian Уилсън публикува своята остра рецензия, в която определя филма като зрелищен, но лишен от психологическа, емоционална и идейна дълбочина. Според нея адаптацията не успява да улови сложността на оригиналния текст. Нещо повече, тя стига по-далеч и заявява, че: „Щях да се срамувам, ако бях написала която и да е част от този сценарий“.


Въпросът за ролята на жените в Одисея не е нов. Още през 1897 г. английският писател Самюъл Бътлър публикува The Authoress of the Odyssey, в която защитава тезата, че поемата вероятно е написана от жена - „звучи сякаш е писана от жена“, споделя той. Макар тази теория днес да не се възприема от класическата филология, аргументът му остава прелюбопитен и заслужаващ специално внимание. Според него именно необичайно силното присъствие на героини като Атина, Пенелопа, Калипсо, Цирцея и Елена отличава Одисея от останалите антични епоси. Като основен аргумент Бътлър посочва различния тон на звучене в сравнение с този на Илиада - вместо при бойното поле, Одисея се съсредоточава върху събитията в дома, семейните отношения и ежедневния живот, а женските персонажи, както е прието традиционно, не остават в периферията на повествованието. Според него вниманието към домашното пространство и женския опит е това, което отличава поемата от традиционния героически епос, в който изобилства от възхвала на мъжеството.



Творбата на Нолън отключи много сериозни дебати, както и върна хората към четенето. Така че можем да твърдим, че е имала позитивно влияние. Нека обаче разгледаме спорните моменти:


Проблемите на режисьорската версия

Спекулациите около участието на Елиът Пейдж във филма започнаха още преди официалните трейлъри с твърдения, че той ще играе Ахил. Всъщност се оказа че той изигра ролята на войника Синон. Но защо това предизвика такава невероятна драма? Не бива да пренебрегваме факта, че Нолан е лоялен към актьорите, с които е работил в миналото и ги включва в новите си проекти. Освен това, според класическите филолози, не би било толкова невероятно ако Пейдж би изиграл Ахил, защото:

  1. това е митологична фигура и няма как да се въведе аргумент за историческо разминаване, тъй като е напълно възможно той да не е приличал на Брад Пит в „Троя“. 

  2. мъжествеността, според разбиранията от Античността, не се свежда само до физическа сила, но и до ловкост, бързина, пъргав ум и интелект, морал. 

Според анализ на Pivot Club има символика в избора на Елиът Пейдж. И това е преосмислянето на ролята на Синон - герой, често определян като измамник в класическата традиция на интерпретиране на Одисея. Това може да се прочете и като коментар към начина, по който транс хората често са представени през призмата на недоверието и стереотипите за тях. Но филмът на Нолан преосмисля този образ и го представя като по-сложен и уязвим персонаж.


Друга тема, която предизвика обществени дебати в България, Европа и САЩ е изборът на Лупита Нионго в ролята на Елена. Нионго всъщност предлага далеч по-интересна интерпретация на Елена от Троя от тази на Даян Крюгер (пак в Троя). Макар и кратко, екранното ѝ присъствие, емоционална дълбочина и драматична тежест, превръщат образа в самостоятелен персонаж, а не просто в символ на красотата. Нещо повече - според Нолан дебатите относно цвета на кожата ѝ стават съвсем безсмислени. Омир я представя като жена, която осъзнава последствията от миналите си решения и не е сведена единствено до образа на „най-красивата жена на света“, станала причина за войната. Именно поради тази причина белегът на бузата ѝ, който Менелай показва на Телемах, е и толкова въздействащ - Елена, макар и обезобразена (т.е.с отнета красота), е показала сила, достойнство, кураж и собствен глас.


Дебатът около кастинга на „Одисея“ повдигна отново и темата за ейджизма в Холивуд. Част от онлайн коментарите определиха 50-годишната Шарлиз Терон като „твърде възрастна“, за да изиграе ролята на Калипсо, въпреки че в Омировата поема богинята е безсмъртна и не е описана с конкретна възраст. В същото време почти липсваха критики към това, че 30-годишния Том Холанд, който играе Телемах, в поемата е около 20-тина годишен. Разликата в годините сама по себе си не е необичайна за киното, но реакциите подсказват, че възрастта на актрисите продължава да бъде подложена на значително по-строг обществен дискурс. Именно този двоен стандарт е сред най-често посочваните проявления на ейджизма в съвременната филмова индустрия.


Повече от век по-късно женските персонажи отново се оказват в центъра на разговорите - този път не само заради въпроса кой е написал поемата, но и заради начина, по който тя е адаптирана за големия екран. Нека проследим развитието на най-ключовите от тях:


Жените: от двигатели на действието към по-периферни роли


Атина 


Един от най-важните и активни персонажи в Омировата Одисея, въпреки че не е човек. Тя не просто закриля Одисей, а активно участва в развитието на сюжета. Именно богинята убеждава Зевс да позволи завръщането му, насърчава Телемах да тръгне на път, за да потърси сведения за баща си, насочва Одисей след пристигането му в Итака и му помага да подготви отмъщението си срещу женихите. На няколко пъти променя външността му и укрива самоличността му, т.е. се намесва пряко в решаващите моменти. Без нейната намеса завръщането на Одисей вкъщи би било невъзможно.


Във филмовата адаптация на Нолан ролята на Атина остава значително по-ограничена. В първоначалната комуникация преди филма останахме с впечатление, че Зендая ще изиграе Атина, но се оказа, че тя е в ролята на жрица от храма на Атина. Режисьорът поставя много по-силен акцент върху личната воля и качества на Одисей, което измества вниманието от божествената намеса към индивидуалния път на героя. Присъствието на Атина става по-символично и загадъчно, докато в поемата Одисей оцелява не само благодарение на собствената си находчивост и хитрост, а и защото Атина постоянно променя хода на събитията в негова полза.


Калипсо


Сред най-сложните женски образи в Одисея е нимфата Калипсо, дъщеря на титана Атлас. В продължение на седем години тя оставя Одисей в плен на остров Огигия, като в замяна му предлага безсмъртие и вечна младост, ако остане доброволно при нея. Калипсо поставя и въпроса за двойния стандарт в йерархията на боговете. Когато Хермес ѝ предава заповедта на Зевс да освободи Одисей, тя открито обвинява олимпийските богове, че осъждат богините за връзките им със смъртни, докато подобно поведение при боговете мъже остава без последствия. Този монолог е сред най-интересните моменти в поемата, защото представя Калипсо не само като изкусителка, но и като персонаж със собствена гледна точка и критика към установения ред.


Във филма тази линия остава на заден план. Акцентът пада предимно върху връзката между нея и Одисей, докато мнението ѝ за властта и несправедливостта между мъжете и жените почти отсъстват. Така образът се свежда повече до романтичната представа за героинята, отколкото до многопластовия персонаж, който Омир изгражда.



Цирцея 


Подобно на Калипсо, нимфата Цирцея често се появява в популярната култура с образа на съблазнителката. В поемата ролята ѝ е значително по-сложна. След като превръща войниците на Одисей в свине, тя не остава еднозначен антагонист. Интересен факт е, че Нолан решава да не акцентира върху магическите ѝ способности като видоизменя историята с това как тя превръща войниците на Одисей в свине със собствените си ръце, а не както с помощта на билката моли, както е в поемата.


По време на престоя им на острова Цирцея се превръща в един от най-важните съветници на героя. Именно тя му обяснява как да стигне до подземното царство, предупреждава го за сирените, за изпитанието на Сцила и Харибда и му дава насоки как да премине през изпитанията по пътя си към Итака. Във филма по-малко внимание е отделено на ролята ѝ като носител на знание и като персонаж, който променя развитието на историята. Така Цирцея остава запомняща се визуално, но губи част от функцията си на един от най-важните наставници на Одисей.



Пенелопа 


Ако има персонаж, който традиционно се свързва с Одисея, то това е вярната съпруга Пенелопа. В продължение на двадесет години тя устоява на обществения натиск да си избере нов съпруг, докато в дома ѝ живеят десетки женихи, убедени, че Одисей е загинал. Най-известният ѝ ход остава хитростта с погребалния покров за свекър ѝ Лаерт - през деня тя тъче, а през нощта разплита изработеното, за да отлага неизбежния си избор.


Във филмовата адаптация Пенелопа също остава моралният център на историята, но акцентът е поставен основно върху нейната вярност и емоционалната връзка с Одисей. В поемата тя е не по-малко хитра от съпруга си - двамата печелят чрез търпение, наблюдателност и способност да разпознават измамата. Нейната роля е най-малко променена. Тя остава умна, търпелива, със стратегически ум и вярна. Нейната роля като пазителка на дома и изпитваща Одисей в края е запазена почти изцяло от Нолан.



Почти три хилядолетия след създаването на Одисея женските образи в епоса продължават да бъдат сред най-дискутираните елементи на поемата. Филмът на Кристофър Нолан предлага собствен прочит на историята, но променя тежестта им. Атина, Калипсо, Цирцея и Пенелопа са показани като част от пътешествието на Одисей, но ролята им като двигатели на сюжета и носители на знание е редуцирана в полза на по-силен фокус върху самия герой.


Тази промяна може да се разглежда и като част от по-широкия авторски стил на Нолан. До Oppenheimer режисьорът почти не използва сексуални сцени, а когато за първи път ги включва, обяснява, че те са „съществена част“ от историята на Дж. Робърт Опенхаймер и не могат да бъдат пропуснати. В Одисея обаче отношенията на Одисей с Калипсо и Цирцея са представени значително по-сдържано в сравнение с Омировия текст. Така сексуалността престава да бъде инструмент на влияние и власт, а героините губят част от своята способност да определят съдбата на главния герой. Вместо автономни фигури, които поставят Одисей пред изпитания на желанието и избора, те се превръщат предимно в етапи от неговото лично пътешествие.


Именно тук се откроява едно от най-съществените разминавания между Омир и Нолан. Докато в поемата женската сексуалност е представена като източник на власт, способен да спре, отклони или пренасочи пътя на героя, филмовата адаптация значително омекотява този аспект. Така женските персонажи запазват присъствието си в сюжета, но губят част от своята автономност и влияние, превръщайки се по-скоро в елементи от вътрешното развитие на Одисей, отколкото в самостоятелни сили, които могат да му се противопоставят.


Автор: Елена Родимова


Източници:

Butler, Samuel. The Authoress of the Odyssey (1897), https://www.gutenberg.org/ebooks/49324

Wilson, Emily. Reading the Odyssey: A Journey Through Homer's Epic. W. W. Norton, 2023. https://wwnorton.com/books/9781324074779

Emily Wilson on Christopher Nolan's The Odyssey. The Times (2026), https://www.thetimes.com/culture/film/article/the-odyssey-how-accurate-emily-wilson-pz28bkq0m

The Odyssey: What Christopher Nolan changed, invented and left out. The Guardian (2026), https://www.theguardian.com/film/2026/jul/20/the-odyssey-what-christopher-nolan-changed-invented-left-out

What's Going On With Zendaya's Athena In The Odyssey? I'm So Conflicted, https://www.cinemablend.com/movies/features/whats-going-on-zendaya-goddess-athena-the-odyssey-conflicted

Елиът Пейдж, бивша Елън, се завръща с удоволствие на голям екран с "Одисея" на Нолан, Webcafe https://webcafe.bg/kino/eliat-peydzh-bivsha-elan-se-zavrashta-s-udovolstvie-na-golyam-ekran-s-odiseya-na-nolan.html


Elliot Page as Achilles is not as far-fetched as it seems, Spencer A. Klavan, https://unherd.com/newsroom/elliot-page-as-achilles-is-not-as-far-fetched-as-it-seems

Нолан: Дискусиите за цвета на Хубавата Елена нямат, Площад Славейков, смисъл https://www.ploshtadslaveikov.com/nolan-diskusiite-za-tsveta-na-hubavata-elena-nyamat-smisal/

Actually, Nolan IS kind of making a point about trans people, Pivot Club https://www.pivot-club.com/p/actually-nolan-is-kind-of-making?r=a9z&utm_medium=ios&triedRedirect=true

‘I would be ashamed to have written any part of this’: Odyssey translator Emily Wilson attacks Nolan blockbuster, The Guardin https://www.theguardian.com/film/2026/jul/27/odyssey-translator-emily-wilson-attacks-nolan-blockbuster



Comments

bottom of page