Жените, които избират една друга: историята на „бостънските бракове“
- Златица Маркова
- Jun 5
- 3 min read
В края на XIX век, в общество, в което бракът с мъж е почти единственият социално приемлив път за жените, се появява една изключително значима алтернатива, за която рядко се говори – т.нар. „бостънски бракове“. Това са дългосрочни съжителства между две жени, които изграждат общ живот извън традиционния модел на семейство. Понякога тези отношения са просто много близки приятелства или професионални партньорства, но в други случаи включват романтична и сексуална близост. Те позволяват на жените да живеят независимо от мъжете – нещо рядко и дори радикално за времето, въпреки че сравнително малко хора изразяват открито възражение по темата по онова време.
Счита се, че самият термин вероятно произлиза от романа „Бостънци“ на Хенри Джеймс, публикуван през 1886 г., в който се описва силната връзка между две жени, поставена под натиска на обществените очаквания. Вдъхновение за тази история вероятно идва от реални отношения, като тези между сестрата на автора Алис Джеймс и нейната партньорка Катрин Лоринг. Още тогава подобни връзки не са изключение, особено сред образованите жени в градове като Бостън.
Това, което прави бостънските бракове толкова интересни, е, че те съществуват в една почти сива зона между социално приемливото и потайното. Във викторианската епоха се смята, че жените по природа са по-малко сексуални, което означава, че близките отношения между тях често не са предизвиквали подозрения. Така две жени са можели да живеят заедно, да споделят дом, финанси и дори едно легло, без обществото непременно да ги възприема като двойка в съвременния смисъл. Именно тази „невидимост“ им е давала пространство за свобода, което е било рядкост са жените тогава.
За много от тези жени подобен съюз е и практическо решение. В епоха, в която се е очаквало жената да се откаже от кариерата си след брак, животът с друга жена е позволявала повече възможности за професионално развитие и интелектуално партньорство. Историците отбелязват, че такива връзки са особено разпространени сред преподавателки, писателки и социални реформаторки – все жени, които желаят повече от това, което традиционното общество им позволява.
Един от най-ярките примери е връзката между Сара Орн Джует и Ани Адамс Филдс, които живеят заедно години наред и споделят както личния си живот, така и творческия си път. Джует, талантлива писателка от Мейн, и Филдс, утвърдена фигура в литературните среди на Бостън, са били приятелки, но след смъртта на съпруга на Филдс изграждат съвместен живот. Те пътуват заедно из Европа, занимават се с благотворителност и се подкрепят взаимно в работата си. Техните запазени писма и свидетелства разкриват силна емоционална връзка, която надхвърля обикновено приятелство, макар че точният ѝ характер остава отворен за интерпретация към този момент.
В българския контекст рядко може да се говори за „бостънски бракове“ със същата яснота, както в САЩ или Англия, но съществуват примери за близки паралели, макар и по-съвременни.
Такъв често обсъждан случай е този на Васка Емануилова и Мара Георгиева. Двете живеят и работят заедно дълги години, изграждайки силна връзка, която съчетава лична близост и професионално сътрудничество. Емануилова е сред водещите български скулпторки на XX век, а Георгиева също е част от художествените среди. Друга известна двойка са Людмила Прокопова и Христина Морфова. И двете са изключително успешни в своите области – Прокопова като пианист и музикален педагог, а Морфова като една от най-големите оперни певици на България.
С настъпването на XX век и по-откритото обсъждане на сексуалността обществото започва да гледа с подозрение на подобни връзки. Това води до постепенното им изчезване от публичното пространство и дори до изтриването им от биографиите на известни жени. Въпреки това наследството им остава. Бостънските бракове са свидетелство за стремежа на жените към автономия, равенство и близост в свят, който рядко им е позволявал и трите едновременно.
Автор: Златица Маркова
Comments