„Гърди и яйца“: Изборът да станеш майка без партньор
„Животът е достатъчно труден с едно тяло. Защо някой изобщо би искал да създаде друго? Даже не мога да си представя защо някой би се занимавал, но хората се държат все едно това е най-хубавото нещо на света.“
Размишленията на шестокласничката Мидорико са семпло въведение към прозорливостта, с която японската авторка Миеко Каваками разучава темата за майчинството, женското тяло и живота на ръба на бедността в своя роман „Гърди и яйца“ от 2019 г.
Разделена на две части, книгата проследява вътрешните конфликти на Нацуко, Макико и Мидорико, свързани с тяхната женственост и „задълженията“ им като жени към обществото.
Сюжетът на „Гърди и яйца“
В първата част на книгата Макико и дъщеря ѝ Мидорико посещават 30-годишната Нацуко в Токио. Макико е обсебена от идеята да си направи процедура за уголемяване на гърдите заради променилото се с годините и бременността ѝ тяло, както и нуждата да се придържа към социалния стандарт за красота на работата си като хостеса.
От друга страна Мидорико e ужасена от промените, които настъпват в нейното тяло, което сякаш е предназначено единствено и само за създаване на деца. Бивайки свидетел на непрестанните труности, с които Макико се сблъсква ежедневно, за да ги изхранва, Мидорико се заклева никога да не става майка.
Втората част на романа се развива девет години по-късно и поставя фокуса върху Нацуко, която осъзнава, че иска да има деца. Макар и без дълготраен партньор и определяща секса като физически непоносим, загатвайки своята асексуалност, Нацуко започва да разучава опции за изкуствено осеменяване от донор. Тъй като в Япония няма установена мрежа за хора без партньор, които искат да станат родители, тя е принудена да кандидатства за програми в чужбина или да търси прикрити донори от съмнителни сайтове.
В сюжета на „Гърди и яйца“ е втъкан крайно интересният лайтмотив за вариращото отношение към родителството в съвременния свят. От романтизираната идея да родиш просто, за да се „запознаеш“ с детето си до определяне на раждането като „акт на агресия“, Каваками умело жонглира с разнообразните преживявания на героите в романа и отхвърля идеята, че майчинството е биологично задължение или че се проявява само в една стандартна форма.
Нацуко среща както съпротива, така и много подкрепа в лицето на решението си да стане самостоятелна майка, поставяйки този не толкова популярен феномен под светлината на прожекторите.
Какво представлява изкуственото осеменяване?
Според Access Fertility изкуственото осеменяване е практика, при която сперматозоиди се инжектират директно в матката на жената, давайки възможност за естествено оплождане на яйцеклетката. Този вид оплождане е по-щадящ и изисква по-малко медикаменти в сравнение с инвитро оплождането (IVF), при което яйцеклетката и спрематозоидът се срещат извън тялото на жената и след оплождане, ембрионът е поставен в матката.
Какви са реалните възможности за самостоятелните родители по избор в Япония и Азия?
В много консервативни източно и южно азиатски държави самостоятелното родителство по избор е стигматизирано заради дълбоко вкоренените представи за „традиционното семейство“. В Япония освен че трудно се намира клиника, която да не изисква доказателство за сключен брак между родителите, според Le Monde към 2023 г. 48.3% от домакинствата с един родител живеят в бедност. Пълноценно отглеждане на деца от самостоятелни родители е труднодостъпно и често зависи от подкрепата на разширеното семейство.
Нарастващото родителство без партньор по избор
Родителството без партньор по избор е решение, което все повече жени взимат в последните няколко години. По данни на HFEA, британският регулатор на индустрията за фертилност, броят на жени без партньор, възползвали се от методи за асистирано оплождане между 2019 г. и 2022 г., се е увеличил с 61.55%.
Също във Великобритания през 2022 г. повече от 50% от клиентите на голяма банка за сперма са самостоятелни жени, какъвто е и случаят при американската банка Cryos през 2020 г. В Швеция също се забелязва значително увеличение на търсенето на технология за асистирано оплождане, като броят хора се е увеличил от 3000 през 1992 г. до над 25 500 през 2022 г.
Макар и асистираната репродукция да е много по-често срещана в днешно време, тя не е лимитирана само до хетеросексуални двойки, които страдат от безплодие. От такъв тип услуги могат да се възползват както еднополови двойки, така и хора, припознаващи се в Нацуко, които са асексуални или искат дете, макар и да нямат партньор.
Проучване в научното списание Reproductive Health („Репродуктивно здраве“), разглеждащо 26 научни доклада по темата, показва два припокриващи се фактора, допринасящи за издигащия се брой самостоятелни майки по избор: „[м]айчинството често е дългогодишна лична цел, преследвана самостоятелно поради липсата на подходящ партньор и опасения за намаляваща плодовитост“.
Други възможни причини могат да са нарастващата самостоятелност на жените, технологичният напредък, както и размиването на дългогодишните стереотипи за традиционното семейство.
Какви са последиците от самостоятелното родителство по избор?
В хода на дискусията в „Гърди и яйца“ неизменно се появява и темата за бащинството и етиката на анонимното донорство, олицетворена от героя Айзава. Като дете на анонимен донор, той прекарва целия си живот в търсене на баща си и носи дълбока тъга от неуспеха си.
В същото време обаче има и герои като Рика, която щастливо отглежда детето си след развод; Юрико, която с години е сексуално насилвана от доведения си баща; и Нацуко и Макико, подложени на домашно насилие като деца. Изобилието на житейски опит и гледни точки поднася многослоен поглед върху бащинската фигура в живота на едно дете.
Проучване от 2025 г., публикувано в списанието SSM - Qualitative Research in Health („SSM - Качествени изследвания в здравеопазването“), интервюира 20 възрастни, заченати от анонимни донори, и разглежда начините, по които те се самовъзприемат и формират идентичността си. Според изследването това е „динамичен, продължителен процес, повлиян от едновременното взаимодействие на социални контексти, родителска откритост и достъп до генетична информация.“ И все пак проучването показва, че хората, които са били информирани за произхода си в ранна възраст, съобщават за много повече положителни преживявания, докато при късното или случайно откритие те често са отрицателни.
Според Робин, самостоятелна майка по избор, интервюирана от списание Connect, „децата имат правото да знаят кое е биологичното им семейство“, поради което отказва да използва анонимен донор, макар и това решение да идва със своите предизвикателства и рискове.
Друго проучване за Journal of Family Psychology („Списание за семейна психология“), което сравнява десетки хетеросексуални семейства със семейства на самостоятелни майки по избор, разкрива, че няма измерима разлика в благополучието на децата спрямо присъствието на втори родител и качеството на родителството. Интересно откритие е, че в семейства на самостоятелни майки по избор има по-малко конфликт между детето и майката. Проблеми с адаптацията на децата се среща и в двата вида семейства в зависимост от финансовата им ситуация, пола на детето и стреса от родителството.
Макар и децата на самостоятелни майки по избор да нямат забележими отколнения в поведението или психически проблеми, факт е, че домакинствата с един родител срещат много повече финансови трудности, недостиг на време и емоционална натовареност. В същото време обаче жените, направили избора да са сами, се различават коренно от милионите жени, попаднали в ситуация на самостоятелно родителство заради развод или непланирана бременност.
Катарина Хорн, консултантка за жени, искащи деца, казва пред DW, че „[н]яма доказателства, че детето се нуждае непременно от мъж, който да се грижи за него. Детето просто се нуждае от стабилна, любяща среда“.
Какви са възможностите за самостоятелно родителство по избор в България?
В България Министерството на здравеопазването казва пред NOVA, че „за периода 2021 - 2025 г. се наблюдава устойчив интерес от страна на самостоятелни жени, като всяка година над 200 кандидатстват за финансиране“. През март месец т.г. Столичната община обяви, че жени с репродуктивни проблеми и без партньор вече могат да кандидатстват за финансиране по програмата "Инвитро", като много клиники отдавна предлагат услугите си на самостоятелни жени, като например Инвитро Клиника София.
***
В хода на романа „Гърди и яйца“ Нацуко преминава през множество вътрешни битки, породени от полярни мнения, от миналото ѝ, изпълнено с финансова несигурност, но и от силното ѝ желание да има дете. Миеко Каваками детайлно описва суровата реалност на нестабилната семейна среда, докато едновременно задава кардинален въпрос - майчинството определя ли цялостта на една жена?
Автор: Юлия Здравкова
Comments