top of page
  • Facebook
  • Instagram

В памет на Маржан Сатрапи – иранската художничка помогнала на света да разбере Иран

Маржан Сатрапи, френско-иранската художничка, режисьор и писателка на графични романи, чийто известен мемоар „Персеполис“ помага за промяната на международните възприятия за Иран, почина на 56-годишна възраст, 4-ти юни, 2026 година. Близките на Маржан споделят, че е починала от мъка и умора след смъртта на своя съпруг, който си отива от света през април 2025 година. 

 

Родена е през 1969 г. в Ращ, Иран и е отгледана в Техеран. Като тийнейджърка тя напуска Иран, след като родителите ѝ я изпращат в Европа, за да продължи образованието си, надявайки се тя да избегне ограниченията, наложени от Ислямската република. 

 

През 2000 г. тя публикува автобиографичния комикс „Персеполис“, който се превръща в международен издателски феномен. Историята проследява опитите на бунтовно и откровено младо момиче да разбере насилието и идеологическия контрол в страната след установяването на Ислямската република, преди да бъде изпратена сама в Европа на 14-годишна възраст. Мемоарът е продаден в милиони копия, утвърждава Сатрапи като един от най-четените ирански автори в света, а успехът му оспорва много западни нагласи за иранското общество и култура.



Разказвайки историята на Иран от гледна точка на дете и подрастваща жена, тя дава възможност на широката аудитория да схване една реалност, която е била чужда за нея. Страната вече не се явява като непознат избор, а като общество, населено от индивиди, изправени пред избори, противоречия, надежди и разочарования.

 

След популяризирането на романа, Сатрапи е сърежисьор на анимираната филмова адаптация на „Персеполис“, която се превръща в международен хит и ѝ носи място в историята на „Оскар“ като първата жена, номинирана за наградата „Оскар“ за най-добър анимационен филм.

 

Тя споделя, че целта на нейните комикси е била да увери младите иранци, че външният свят ги чува и подкрепя. „Ами ако те убият и никой не е разбрал или пък не го е грижа – как е възможно това да се случва? Това е всичко, което искам: просто за хората да осъзнаят какво се случва.“ Споделя, че „Персеполис“ имал за цел да накара западните читатели да се замислят за човечността на иранския народ, че „О, и те всъщност са човешки същества като нас“. 




До издаването на комикса, рядко жена от Иран говори толкова откровено пред международния литературен пазар за сложните си отношения с наложения от държавата дрескод. Тази видимост обаче предизвика и критики. Някои обвиняват Сатрапи в промотиране на ориенталистки тропи – изобразявайки Иран като репресивна държава, а иранските жени като всеобщо потиснати. Други твърдят, че нейната история изобразява определена класова позиция: „образованата“ висша средна класа – далеч от преживяванията на работническите иранци, които понасят тежестта на опресията. Тези критики са важни, защото ни подтикват да избягваме универсализирането на Персеполис. Това, което Сатрапи предлага, не е цялостната история на Иран, а фрагмент. Жива, смела и важна перспектива, която отваря пространство за по-нататъшен диалог. 


Сатрапи изоставя графиката настрана и прекарва дълги години във филмовата индустрия като продуцент и директор на филми, сред които “Гласовете” с Райън Рейнолдс и “Радиоактивна”, биографичен филм за Мария Кюри с Розамунд Пайк в главната роля. 


През 2024 г. тя се завръща към медиите, координирайки „Жена, живот, свобода“ – съвместна графична творба, обединяваща 17 ирански и международни комикс художнички, заедно с академици и изследователи. Книгата разглежда протестите, възникнали след смъртта в ареста на Махса Амини, 22-годишна кюрдско-иранска жена, задържана през 2022 г. за предполагаемо неспазване на задължителните правила на Иран за носене на забрадка. За книгата, Сатрапи казва: „Единственото, което мога да правя, е да работя за културата си… Тази книга е послание към иранския народ да каже: не сте сами.“



Точно преди смъртта си, Сатрапи установява филмовата фондация „Mattias and Marjane Ripa-Satrapi“. Тя ще предоставя стипендии, финансирани от доходите на двойката и редица благотворителни събития. Тази фондация ежегодно ще предоставя възможността на двама млади чуждестранни режисьори (едно момче и едно момиче) да прекарат една година в Париж. Стипендиите се състоят от 1500 евро на месец, плюс пътни разходи и разходи за преместване. Сатрапи казва, че желанието ѝ е  да пресъздаде  „подобие на мен и Матиас, двама чужденци, които се срещат в Париж, влюбват се и създават живот заедно в този невероятен, вдъхновяващ град“.


В интервю за The Guardian, авторката на известния роман „Разказът на прислужницата“, Маргарет Атууд споделя: „Бях натъжена да чуя за смъртта на Маржан. „Персеполис“ оказа огромно влияние. Той изобразява същите борби, но в реалния живот, през които преминават героите в „Разказът на прислужницата“ и „Заветите“. Репресиите срещу обикновените жени в един теократичен режим, тайните бунтове, депресията, смелостта, събрана да продължи; но аз писах само за това, докато тя го е преживяла. В момента, когато Иран е в разгара на поредната война и контролът над населението е интензивен, нейната работа е по-актуална от всякога.“ 



Творчеството на Маржан Сатрапи не представя иранското общество по прост начин, тя улавя неговото многообразие и напрежение. Изобразява прогресивните, но привързани към стари традиции възрастни хора; хората, които нарушават наложените правила без да отхвърлят обществото си; изгнаниците критични към Иран, но разочаровани от Запада и героите, способни да се изсмеят в лицето на репресията. Тя е една от малкото писатели, успели да бъдат критични към Иран, без да го карикатуризират и човешки, без да го идеализират. 


Автор и превод: Иванжелина Трендафилова



Comments

bottom of page